вторник, 3 януари 2012 г.

Без думи


Не ти написах писмо. И дума за теб не казах.
Далечни сме, а на хартия – близки.
Различни сме, а до края свързани.
И искам да забравя,
онези думи,
които ти изрече.
Да не ме бе заболяло,
тогава.
Да можеше да слушаш,
да разбираш,
а не с обиди вечно да воюваш.
А исках като другите да
бъдем: сплотени, търсещи се.
Не се получи…
Отдръпнах ли се бързо,
или ти не усети кога трябва да спреш…
И до днес не попита: защо?
Животът върти ни, посоки без брой,
не търся и не помня пътя по между ни,
защото сме сестри.


1 коментар:

Zvetanka Shahanska каза...

Много е хубаво! Благодаря, Мария!