петък, 5 декември 2014 г.

Работно време

                                         
         „Работно време – от време на време, почивен ден – всеки ден.” – спомни си с усмивка как се шегуваха с колежките пред витрината на някой затворен магазин. Липсваха й…разговорите,  смехът, споделеното кафе.  Онези дни й се струваха толкова далечни, като изгубени лодки в мъгла.
           Пристигна в тази на пръв поглед гостоприемна страна преди 5 години, заедно с двамата си сина. Не я очакваха, но и не беше подготвена за плесниците.
            Селцето със живописното име, недоверчиво към непознати. Хазяинът, самодоволен италианец, разбрал, че сега е господар на живота им. Къщата, представена като „дом” – мрачна и ехидна. Очакванията, пропити с толкова болка, сълзи и надежда.
            Децата се приспособиха бързо, а тя научи езика в опит да прогони чувството, че е от друга планета. Поне разбираше и беше разбрана. Толкова. Работата беше тежка, изпиваща жизнените й сили. Работното време сякаш нямаше край – часове нощем, часове сутрин и през деня. Колегите – рамо до рамо, а в същност студени и непредвидими.
            Броеше минутите до часовете почивка. Бързаше, стискайки волана на вечно мърморещата кола, да се прибере, да прегърне момчетата си. Струваше ли си, струва ли си – питаха я близките в малкото разговори, които успяваха да проведат. Тя отговаряше уверено – това са мечтите на моите деца, аз трябва да направя невъзможното и да ги сбъдна. Тази ли е цената, тези ли са средствата? Да, да, да – отговаряше тя все така уверено и …уморено.
           Ето малките светещи прозорчета, които я посрещаха всяка нощ. После котките, които винаги бяха доволни от появата й. Влизаше тихо, сядаше и ги гледаше. Нека поспят още малко, още минутка. Протягаше ръка да укроти немирните перчеми. Тишината, миризмата и нереалното спокойствие – вдишваше. А после ги побутваше леко: събудете се, момчета...време е. Развиделяваше се: започваше работното време на майка. В него нямаше часове почивка. Дежурство с безкрайно търпение, обич и грижа. Дрехи, закуска, раници – весела, разсънваща смесица.
          Успяваха да са навреме пред училището.
           Всеки път тя ги изпращаше с усмивка: ще ви чакам.
           Поглеждаше часовника: време за кратка дрямка.

           Презареждане за другото работно време.  

понеделник, 20 януари 2014 г.

Най-нечакания.
Най-забравения.
Най-кръглия.
Най-тежкия 
и
Най-отговорния.
или може би
Най-мъдрия.
Най-неизплакания.
Най-скучния и
Най-не празничния.
Най-тъжния.

Ден, в който си роден.