петък, 20 януари 2012 г.

Моето благодаря

Този ден ще бъде за вас.
Макар и без ред, на всеки от вас
искам днес да кажа „благодаря”.
Благодаря ти, Господи – за най-прекрасното
Дете на света, за
Най-добрите родители.
Благодаря на теб, че вървиш до мен
и държиш ръката ми.
Благодаря и на теб, че знаеш как да ме
приземиш и да си там.
Благодаря на теб, че с шеги и усмивки
успяваш да ме разведриш.
Благодаря и на теб, че си готова залъка
да отделиш – за мен да бъде.
За приемането и търпението –
И на теб благодаря.
Благодаря на теб, че допусна в
живота си една непозната.

За запазеното през годините - 
на теб благодаря.
Благодаря на вас, далечни –
разстоянието не ни е пречка.
От сърце благодаря на всички,
за това че ви има.

вторник, 3 януари 2012 г.

Без думи


Не ти написах писмо. И дума за теб не казах.
Далечни сме, а на хартия – близки.
Различни сме, а до края свързани.
И искам да забравя,
онези думи,
които ти изрече.
Да не ме бе заболяло,
тогава.
Да можеше да слушаш,
да разбираш,
а не с обиди вечно да воюваш.
А исках като другите да
бъдем: сплотени, търсещи се.
Не се получи…
Отдръпнах ли се бързо,
или ти не усети кога трябва да спреш…
И до днес не попита: защо?
Животът върти ни, посоки без брой,
не търся и не помня пътя по между ни,
защото сме сестри.