вторник, 11 септември 2012 г.

Парченца



 
Открадвам си по малко сън.
От късчета, парченцата редя.
И формата не е голяма,
Но вътре са, дори сортирани по цвят:
по-бледи, ярки и дори крещящи.
Частиците са топло-меки,
Целувчено-въздушни –
Само мои.

петък, 23 март 2012 г.

Защо се тревожиш?


" Ти се тревожиш твърде много

О, душа,
тревожиш се твърде много.
Твърдиш,
че те зашеметявам.
За невинното главоболие тогава
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.
За циклите на луната
и отлитащите години
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,
аз те вълнувам.
За това, че Дяволът си играе с теб
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Погледни се,
виж в какво се превърна.
Сега си поле от захарна тръстика,
защо ми показваш това сърдито лице?
Твърдиш, че те стоплям отвътре.
Защо е тогава тази хладна въздишка?
Ти изкачи покрива на Рая.
За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат
различни богатства.
За бедността
защо се тревожиш?

Ти си Йосиф,
прекрасен и силен,
непоколебим в своята вяра,
всички в Египет се опияниха
заради теб.
За онези, които са слепи за красотата ти
и глухи за твоите песни
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.
Видя красотата си.
Видя златните си криле.
За всичко по-незначително
защо се тревожиш?
Ти си наистина
душата на душата, на душата.
Ти си сигурността,
подслонът за духа на възлюбените.
О, султанът на султаните,
за всеки друг цар
защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба
и влез в това приятно море.
Сега си в дълбоки води,
за изгарящия пламък на живота
защо се тревожиш? "

Джелаледдин Руми




петък, 20 януари 2012 г.

Моето благодаря

Този ден ще бъде за вас.
Макар и без ред, на всеки от вас
искам днес да кажа „благодаря”.
Благодаря ти, Господи – за най-прекрасното
Дете на света, за
Най-добрите родители.
Благодаря на теб, че вървиш до мен
и държиш ръката ми.
Благодаря и на теб, че знаеш как да ме
приземиш и да си там.
Благодаря на теб, че с шеги и усмивки
успяваш да ме разведриш.
Благодаря и на теб, че си готова залъка
да отделиш – за мен да бъде.
За приемането и търпението –
И на теб благодаря.
Благодаря на теб, че допусна в
живота си една непозната.

За запазеното през годините - 
на теб благодаря.
Благодаря на вас, далечни –
разстоянието не ни е пречка.
От сърце благодаря на всички,
за това че ви има.

вторник, 3 януари 2012 г.

Без думи


Не ти написах писмо. И дума за теб не казах.
Далечни сме, а на хартия – близки.
Различни сме, а до края свързани.
И искам да забравя,
онези думи,
които ти изрече.
Да не ме бе заболяло,
тогава.
Да можеше да слушаш,
да разбираш,
а не с обиди вечно да воюваш.
А исках като другите да
бъдем: сплотени, търсещи се.
Не се получи…
Отдръпнах ли се бързо,
или ти не усети кога трябва да спреш…
И до днес не попита: защо?
Животът върти ни, посоки без брой,
не търся и не помня пътя по между ни,
защото сме сестри.