петък, 9 декември 2011 г.

Знаеш


Знаеш, че можеш и
знаеш, че трябва.
Да не хленчиш, да не молиш,
Да вървиш напред и
да не спираш.
Да нападаш и да се отбраняваш,
Докрай себе си да отстояваш.
А как ти се иска за миг
да приседнеш и тихичко да си поплачеш,
през зъби да излееш
премълчаната обида.
И не, че от това ще си добре –
Ти знаеш: сълзите не носят утеха.
Съвсем като в кратка почивка,
просто да се почувстваш човек.
А после ще се изправиш,
усмивката ще върнеш,
ти знаеш: денят нощта заменя,
и гордо ще продължиш.