четвъртък, 18 юли 2013 г.

Как да си възпиташ Воля

       Поназнайвам нещо, подочула съм и се вслушвам в съвети. 
       Тя – Волята, вярно е от женски род, но не е лесна за управление. Как ли ще стане пък да я възпитам…
       Прочитам наум определението на Уикипедията, а после и тихо на глас, сякаш за да убедя сама себе си, че не е толкова страшна: „Волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.”. Психологията от своя страна твърди, че Волята е: „дейност, при която съзнателно си поставяме цел и преодоляваме трудностите и препятствията за нейното постигане.”. 
       Толкоз с теорията, да видим как стоят нещата на практика. Поставям си цел, толкова силно искам да я постигна, че ми случва даже да я сънувам. Не целта, а това как я постигам. Как триумфиращо се оглеждам и от радост даже не смея дъх да си поема. 
       Мдаа…Минава ден, втори, че даже трети…И ето изкусителите се появават. Един по един пристъпват първо лекичко, после оформят група – заформя се преврат. Ще свалят Волята от власт, ей-така лесно – мнозинство са, а тя е една. Една и сама, изплашена и почти предала се.          В този момент на помощ й се притичва една мисъл. Стрелва се между бунтовниците, изправя се пред Волята и пита: 
        - Забрави ли какво искаш? 
      Волята стреснато отстъпва назад и поклаща отрицаваща глава. Мисълта хваща ръката й и почти злобно просъсква:
       - Тогава ще се справиш с тях. Не ме гледай невярващо: сама ще се справиш!
        И хоп! Изчезва, сякаш никога не я е имало. 
    Волята тръсва глава и тръгва напред. Нахъсана и смела, ще опита. Групичката вижда решителността и отстъпва...Разбягват се в различни посоки, изчаквайки бурята да отмине. 
       Те знаят: ще се съберат пак и ще опитат, може пък следващия опит да е по-успешен. 
       Волята също го знае. И се люшка…между смелостта и страха. 
     Моли се за помощ, и не я чака, преглъща сълзи в отчаяние…и отново опитва. Да върви напред, да се справи сама.
       Е, как да я възпиташ тая Воля? Така колеблива и плаха, ту обезсърчена, ту смела…
       Опитвам…и аз като нея.

2 коментара:

Philip Danchev каза...

Подсети ме за следния текст, Мария - може би в него има поне частичен отговор :)

http://www.litclub.bg/library/fil/nizshe.html

Maria каза...

Благодаря, принце :)