Моето благодаря

Този ден ще бъде за вас.
Макар и без ред, на всеки от вас
искам днес да кажа „благодаря”.
Благодаря ти, Господи – за най-прекрасното
Дете на света, за
Най-добрите родители.
Благодаря на теб, че вървиш до мен
и държиш ръката ми.
Благодаря и на теб, че знаеш как да ме
приземиш и да си там.
Благодаря на теб, че с шеги и усмивки
успяваш да ме разведриш.
Благодаря и на теб, че си готова залъка
да отделиш – за мен да бъде.
За приемането и търпението –
И на теб благодаря.
Благодаря на теб, че допусна в
живота си една непозната.
За запазеното през годините - 
на теб благодаря.
Благодаря на вас, далечни –
разстоянието не ни е пречка.
От сърце благодаря на всички,
за това че ви има.

Без думи

Не ти написах писмо. И дума за теб не казах.

Далечни сме, а на хартия – близки.

Различни сме, а до края свързани.

И искам да забравя,

онези думи,

които ти изрече.

Да не ме бе заболяло,

тогава.

Да можеше да слушаш,

да разбираш,

а не с обиди вечно да воюваш.

А исках като другите да

бъдем: сплотени, търсещи се.

Не се получи…

Отдръпнах ли се бързо,

или ти не усети кога трябва да спреш…

И до днес не попита: защо?

Животът върти ни, посоки без брой,

не търся и не помня пътя по между ни,

защото сме сестри.